За книгата: 2007 / В руската културна история имаше много жени, които можеха да изразят себе си в самодокументални текстове (мемоари , дневници или писма), повечето от които са публикувани приживе или по-късно. И все пак гласовете на тези жени останаха нечути. Техните текстове почти никога не стават предмет на научен интерес сами по себе си, а не като исторически или литературни източници за биографии на известни личности. Целта на тази книга е да изследва как жените от първата половина на 19 век пишат за себе си в своите дневници, мемоари и писма, или по-скоро „пишат себе си“, как обсъждат и създават приемливи модели на женственост за себе си. Изследователският материал включва, наред с други, дневниците на А. Керн, А. Якушкина, А. Оленина, мемоарите на Н. Дурова, автобиографията на Н. Соханская, кореспонденцията на Наталия Херцен с А. Херцен, Г. Хервег и приятели.